Razgrad
 
Изглед от Разград

Рок Поезия

Лирики на български рок групи

Поети

Тангра

За мен отдавна хората говорят,
Че вечно съм без пукната пара.
Но аз със всеки съм готов да споря
Дали това е най-важно на света.

Живея на последния етаж
В една мансарда точно под звездите.
Прозорецът е моята врата
И аз вървя под тях и ги разпитвам.

Дали след време тука под звездите
В прозореца ще има светлина.
Дали тогава пак ще слушам Бийтълс
И днешните поети ще четат.

Дали хазяйката ще идва рано
С виенска кифла с каничка кафе.
И вместо да попита тя за наема
Ще се усмихне, "хей, спахте ли добре?"

И пак ли ще звучи невероятно.
За някой, ако някой пак твърди.
Че има най-голямото богатство -
Един прозорец и безброй звезди?

нагоре

Нашият град

Тангра

Този град, в който аз съм роден
За мнозина навярно е скучен.
Разпиляват се ден подир ден,
Просто няма какво да с случи.

Тук трамваи и коли не звънят
И реклами неонови няма.
Тук по тъмно започва денят
И завършва със първа програма.

Да, така е във малкия град.
Този град старомоден и скучен,
В който друго освен да се влюбиш
Просто няма какво да се случи.

Ала все пак и тук
Хора раждат се, дишат, мечтаят.
През тревоги и слънчеви дни
Подир своето щастие бягат.

нагоре

Българи

Ь малък

Високи, сини планини -
За сто години - пет войни.
А пък реките, езерата -
За сто години - пет преврата.

Във средата балкан, а по края море.
После пак планини, а и Дунав тече.
И високо небе и зелени гори.
Върхове, снегове, пълни с риба реки.

Да оставим природата,
Да говорим за хората.
Да опишем породата,
Как се справя с несгодата.

Бедни сме, дрипави, но не сме просяци.
Силни сме на думи, но не сме глупави.
Строги сме със едни, чести сме със други.
Пълни сме с идеи, умни сме кокали.

Зима, сняг и лед, после пролетен дъжд.
През лятото пек, после есенна ръж.
Изкласили жита, медени плодове.
Пастири водят стада с весели гласове.

нагоре

Градът

Ь малък

В земята рана те пробили,
Разкъсали зелена плът.
Отгоре и го построили.
Така издигнал се градът.

Мъртъв град и мъртви хора,
Лутат се със цел една -
Някъде да се затворят
Насаме да изкрещят.
Ще бъде късно!

Ден, година, век, епоха.
Личност, власт, държава, строй.
Дума, мисъл, философия.
Стачка, бунт, война, застой.
Ще бъде късно!

Сив пейзаж, изгнили клони,
Блато, кал, отровен дъх.
Леден вятър тръни гони
Към мъглив, самотен връх.
Ще бъде късно!

нагоре

Нека бъде светлина

Подуене Блус Бенд

Когато увехне цветето преди да разцъфти
Когато падне птицата преди да полети.
Когато мракът светлината победи.
Когато спре земята преди да се завърти.

Когато те препънат преди да си прекрачил ти.
Когато те ударят преди глава да вдигнеш ти.
Когато ти се плаче преди да си отворил очи.
Когато ти се пее, а започваш да крещиш.

Когато се удариш в решетките на твоята свобода.
Когато мразиш силно, а мечтаеш в любовта.
Когато падаш, а си мислиш, че летиш.
Когато ти се пее, а усещаш, че мълчиш.

Тогава -
Нека бъде светлина!
Нека има цветя!
Нека бъде любовта!
Нека има деца!

нагоре

Ден след ден

Подуене Блус Бенд

Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни.
Виждаш, буря се задава,
Тук до мен и ти се наведи.

Ще преживеем дружно с тебе братко,
Ще се скрием от вятъра студен.
Ще оцелеем сладко, сладко,
Ден след ден.

Дървото клоните разклати,
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци,
Вещаят бури, а цял живот пълзят.

И преживяват си под чужда сянка.
Така на завет от вятъра студен.
И оцеляват сладко, сладко,
Ден след ден.

И така животът продължава
Вечния си мъдър кръговрат.
Някой постоянно оцеляват,
Защото други срещу бурята стърчат.

нагоре

20-ти септември

Дечо Чипилов

Помните ли малкото момче?
Момчето се надигна на пръсти за да погледне през ключалката.
После неговите къдрави коси ще преплуват през слънчевия лик на пролуката.
То ще влезе при своите кукли. Момчето не знае да играе.
Една кукла, която някога казваше "мамо" преди да заспи
Му намигна цинично с проскубани мигли.

Ние тръгнахме от малкия свят и сигурно искахме да познаваме всекиго.
После прескочихме високия праг на своята вяра и повече не искахме да познаваме никого.
Извървяхме нашето минало - прегърбено, свито.
Изтичахме радостни детски пътеки за да се срещнем в ковчега на нашата зрелост.
Нашият коняк замръзна в чашите.

Смъртта е по-милостива от нас. Тя тихо пристъпва преди да замахне.
Тя нежно ни целува за да вземе живота ни. Тя обича всички ни, докато ние се мразим.
Смъртта е нашия единствен добър завършек.
Искам да ме целунеш тъй нежно, както смъртта.
Прощавай! Всичко си отива, и аз си отивам.
Все едно че никога не ме е имало.
Прощавай!

нагоре

Две следи

Щурците

Беше слънчев ден - случайно те открих,
и във знак на обич стих ти посветих.
И потърсих с теб забравен бряг на любовта
и песента - открили една мечта.

Като нежен дъжд валеше твоят глас.
Като цветен сън живота бе за нас.
Като лятото горещо беше любовта
и във нощта откривахме нещо с нас.

Казват, че без любовта
прозаичен бил света.
Но нали гори
без пламък любовта дори.
Нека просто две следи
да оставим аз и ти!
В този свят студен
бъди до мен,
бъди до залезния ден!

Като летен ден отлита младостта.
Като тъжна дума идва есента.
Като спомени горещи, тайните неща
от любовта догарят във паметта.

нагоре

Цветелина

Щурците

На три години само, сега си ти момиче.
За всичко татко, мама, вечно питаш ти.
Сред приказки живееш, ту плачеш, ту се смеееш
и гледаш с питащи очи.

Играеш с Арлекино, но утре той ще стане
момче за Цветелина щом порастнеш ти.

Играй - безгрижно време,
без болки и проблеми -
светът е приказка за теб!

Ти, Цветелина ще разкриеш света,
утре щом станеш голямо момиче.
Ти, Цветелина превърни любовта
в истина и красота!

Съвсем не ти е лесно света да разгадаеш.
А той е интересен - питай, питай ти!
На милион въпроси, повярвай толкоз просто
ще отговориш ти сама.

нагоре

Среща

Щурците

Дали аз закъснях или времето бързаше?
Дали аз закъснях или всичко бе сън?
Отшумя като приказка , каквото ни свързваше.
Отшумя като празничен звън...

Край реката редят се , редят се тополите,
побелели от първия сняг.
Аз не чакам за среща, аз нечакам, но моля те
ти да минеш по другия бряг.

Край реката редят се , редят се тополите,
побелели, побелели от първия сняг.
Аз не чакам за среща - не чакам, но моля те...
О, моляте - ти да минеш по другия бряг.

И тогава на моста ще бъдем пак двамата.
Ще си спомниме всичко за миг.
Ще се срещнеме с погледи, скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.

нагоре

Неизживените неща

Щурците

Днес зная, че на много грешки, които още като млад направих,
сега гледам със една насмешка - дори някои от тях поправих.
Но винаги ще съжалявам за това, че време пропилях.

Днес зная, че на много срещи във много кафенета и квартири,
сега не бих отишъл вече - знам там любов не ще открия.
Но винаги ще съжалявам за това, че обич разпилях

Колко ли години ще трябва да отминат за да повярвам във това?
Днес ще се срещнем пак със разпилените неща.

Днес зная , че това е нещо, което също ми е много нужно.
За да остане в мен една надежда, с която всяка сутрин да се будя -
надеждата, че ще се срещна със неизживените неща.

И колкото години, зад мене да отминат не бих се примирил с това.
Днес ще се срещнем пак с неизживените неща.

Чакам, чакам. Очакването пак тревожи моя сън.
Чакам, чакам. Очакването е надежда.
Чакам, чакам. Надежда за неизживените неща.

нагоре

Хамлет/ Накъде

Щурците

"Искате да свирите на мен. Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. Не! За какъвто щете инструмент ме смятайте - може да ме разтроите , но не и да свирите на мен"

О, в такава нощ минава само
трамвай като последна стража.
Последен звън и друго няма.
Сега аз мога да ви кажа.

Във спор със свойта млада памет,
един връстник на всяка младост,
съвременен объркан Хамлет,
пресича сред нощта, сред нощта площада.

О, все още крачи Хамлет в мрака,
трепери от студа среднощен.
По дънки и със тънко яке ,
той чака своя знак все още.

Сред булевардите се вглежда,
във непознатия прозорец.
Там будна е една надежда,
там някои днес, днес ще му отвори.

Къде, къде момче сега отиваш?
И наш'те сънища тревожиш.
Дали, дали все още Хамлет жив е?
Средновековно невъзможен,
средновековно невъзможен....

Все още сам е Хамлет в мрака.
Трепери от студа среднощен.
По дънки и със тънко яке ,
той чака своя знак все още.

Дали все още Хамлет жив е?
Дали все още се тревожи?
Да бъде или да не бъде
средновековно невъзможен.

нагоре

Сватбъ

Уикеда

Въобще не мислех да се женя, но знаете съдба!
Идната неделя събирам цялата рода.
От Нови Пазар чак, спазарихме оркестър "Порцелан".
Палатка вдигнахме, маси подредихме и почна се една...

На бащата брат, а на мене чичо, бизнесмен от Исперих,
даде 200 марки и поръча: "Куче влачЕ рейс"
Пиха ядоха и се веселиха, моите идиоти и тези на жена ми.
Аз пък с юргани и чаршафи, мога да полстеля пътя от Кубрат до Тервел и обратно.

Първата брачна нощ мина чудесно! С булката се справих, мога да кажа успешно.
Потече живота ни без проблеми излишни, след работа чета вестник, тя готви и чисти.
Така щастливо живеем си ден подир ден, деца роди ми тя и май са от мен.
Но не винаги в живота върви по мед и масло, щом е сухо как тече пустото му вино?

Съмнения загризаха сърцето ми към десетата година от нашия брак.
Жена ми взе да се гизди и пудри, аз пък усетих, че ми никнат рога.
Знам, и аз съм понякога кръшкал, но това е съвсем отделен въпрос!
Трудно се разбират хората само със думи, Счупвам те от бой, дори НАТО да се намеси!

нагоре

Сканархия

Уикеда

"Не,не ми харесва този свят и изобщо не съм съгласен"-
Каза ми веднъж Райчо ядосан и отпи от бутилката с гроздова.
-Кажи ми защо така се нервираш? Глътни още веднъж и веднага ще ти мине.
-Няма да ми мине-крещи той, пръска слюнка-лайнян е светът, а свърши и тази бутилка.

Какво ли питам се аз учуден прави Райчо така ядосан?
Малки хора в малка държава, в огромна Вселена така величава.
SKAнархия-засега сме само двамина:
В България -2000-та година

-Не, не ,не ме гледай така, приятелю, и ти си виновен -
Сочи ми Райчо с пръст сякаш съм враг и надигна пак бутилката с гроздова
-Не се нервирай бе, Райчо Георгиев, света няма да оправиш, пий, ако ще пиеш.

-Нищо и никой няма да оправям, не ми го натяквай!
Живея,защото родил съм се, няма друг начин.

Не съм доволен от подредбата на този свят и не мисля да се подчинявам-
Войнствено изпъчи гърди Райчо и довърши бутилката с гроздова.

-Кажи ми,дон Кихоте, с какво точно се бориш?
Има ли смисъл или само си спориш?
-Има смисъл,не знам какъв е, но ще го открия.
В гърдите ми все още сърце юнашко бие.

нагоре

А ние с Боби двамата пием кафе

Уикеда

Всяка сутрин ставам с първи петли, някъде към десет, десет и нещо.
И още не отворил гуреливи очи, звънвам на Боби и излизам от къщи.
Сядаме в "Jazz"-a и с трепет в сърцата, поръчвам кафенце и проклинам съдбата:
Какво му направихме на Господ със Боби, та на изток от рая, нас ни зарови.

А някой бачкат от няколко часа, направиха пари, какво от това?
И богатите понякога плачат, а слънце ще огрее един ден и кучия гъз.
/Дааа гъз!/

Обед минава, минават колите. По масата, пълзят бавно 2-3 мухи.
Писна ми тука! Поглежда ме Боби, дай да палим гумите и към Хаваи,
З наеш ли брат хората на Запад колко взимат само за час,
Толкова че тука с тия парички кафенце ще жулим 4-5 дни.

А нека работят здраво маймуните, не се става така лесно човек,
А ние с Боби работим над себе си, работим над себе си и пием, пием КАФЕ.

Настава вечер и месец изгрява, звезди обсипват свода небесен.
Гледаме с Боби захласнати горе, така е прекрасно и почти без пари.
Балканът си пее хайдушката песен, барманката тропа с чаши зад нас.
Колко му трябва на човека бе Боби?.. небето, звездите и чашка кафе!

А ето ти другите връщат се от работа, за филма бързат с бира в ръка.
Денят им завършва с първа програма, а животът е миг във вечноста.

нагоре

Пинокио

Уикеда

Остана си стар ерген дълго време старият Джепето,
Но реши веднъж на връщане от работа в ЖП-то.
От бук със длето в почивните дни да издяла човече,
Което по-поносима да направи самотата на татко Джепето.
Яйца да му пържи, прахта да забърсва, да носи вечерния вестник.
А ко ли пък не Джепето наистине да го лекува с топли компреси.

Тъй унесен в мисли и мечти работеше Джепето, та не усети как
издялка със мерак и от дърво детето. The Gangsta.

Стана Пинокио почти като истински. Ходеше, пееше, скачаше, лъжеше.
Можеше той дори и да мисли.
А татко Джепето остана доволен ипросто така дори без да му мисли
Купи на детето от "Mason`s" съвсем стински джинси.
Прати го после татко Джепето да учи серсема в 3-то,
А той да изкара пари за детето работеше по цял ден в ЖП-то.

А то пък детето се случи проклето и само където почти не докара до инфаркт татко Джепето.
Тревата гали, почна да пие и вчера в училище пак някой пребил е.
Вика, крещи и го пердаши Джепето, но не помогна и ето:
Мери по цял ден улици и тротоари, все гангстери е събрал за другари,
Пие и пуши, и то не само цигари. Момко от бук ,ще се опариш!

Разболя се от мъка татко Джепето, скара се с всичко живо
И го съкратиха от ЖП-то.
"Виж колко е добро,мислеше си той, на съседа детето"
Франкенщайн издялах от дърво и счупи длетото.
Съсипани нерви,инфаркти прекарани, грешни пари за образование,
Той моят бандит не става за нищо, само за назидание.

Но такива неща се случват И в най-добрите английски семейства.
Happy End има само във приказка ив глупава песен.

нагоре

Твърда симфония

Киора

За последен път ти докосвам аз косите.
Сякаш цял живот съм предчувствал този миг.
Всичко нежно непростимо пропилях.
Превърнах в болка твоя детски смях.

Заглъхват последните думи.
Смъртта те изсмуква със злоба.
Прегърнал съм твоята сянка,
Не зная, не искам, не мога.

Отнесе душата ти нежна
Вечността в своята утроба.
Оставам изтръпнал, безмълвен
В скръбта си жестока отрова.

Може би това е само сън,
Ужасяващо реален.
Но защо тогава сме навън
И студът е тъй безкраен?

Не вярвам на щурците аз,
Че всичко през нощта
Прекъсва се, замира
Чак до сутринта.

нагоре

Цвете От Луната

БТР

Тихо утрото е влязло
Носи градски шум
Празно е леглото ми
Не си ли нощен сън

Сякаш някакво вълшебство
Среща ни за миг
Буден аз сънувам
Ти накара ме да чувствам
Най-прекрасното

Цвете от луната
Ти ако желаеш
Ще откъсна аз за теб
В косите без да знаеш
Заключих огнени лъчи
Като слънце ти да си.

Пътувам в слънчевия ден
Лицето ти е все пред мен
Щастлив съм, ти ми обеща
Наша да е пак нощта.

нагоре

Спасение

БТР

Приятелю, прости ми, отивам си сега,
Не намерих сили аз да спра.
Ти казваше, аз помня,
Тогава не повярвах,
Че изходът съвсем не е това.

Защо не светят пак звездите,
Защо и слънцето угасна...

Аз изгубих всичко докрай, остана моята душа,
Аз не искам нищо сега, само нея да спася.

Виж сега умирам, за друго нямам сили,
Отровата реши съдбата ми.
Ти казваше, аз помня, тогава не повярвах,
Че изходът съвсем не е това.

На раздяла ви целувам,
И моля аз,простете мойта грешка...

Чуйте ме, аз моля, чуйте ме за миг поне,
Не погубвайте живота, даже пътят ми да спре.

нагоре

Горим

Пиф

Бягай с мен, бързай с мен
Виж назад, живот мечти
Кратък ден, прекарай с мен сега
Имаш шанс, последен шанс
Молиш ме, нали добре разбрах
Кратък ден, прекарай с мен сега

И ний горим, горим, горим

Бягай с мен, бързай с мен
Виж назад, живот мечти
Кратък ден, прекарай с мен сега
Имаш шанс, последен шанс
Молиш ме, нали добре разбрах
Кратък ден, прекарай с мен сега

Възмездие за сторен грях преди
Преди, някога, далеч назад

нагоре

Приказка

Пиф

Самотен ден от безмълмната вечност
остави в мен безчувствени мечти
тъй искрен бе моментът за двама
със искащи блуждаещи очи

това е приказка една

И времето играеше драма
абсурдът бе комедия една
а ролите със образи бели
костюмите потънали в тъга

Цигарен дим, мастилница празна
и приказка за стари времена

нагоре

Да Те Жадувам

Сигнал

Да те жадувам аз , да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен -
това е толкова недопустимо.

Защото ти, все пак ще ме помилваш,
главата ми ще падне на гърдите ти -
ще се стопят китарите,
защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия -
не съм готов.

нагоре

Довиждане

Сигнал

Довиждане, довиждане,
предпоследната сричка е да.
Довиждане, довиждане,
но последната сричка е не.

Става пуста вечерта,
когато ти си тръгваш,
става черна вечерта,
защото теб те няма,
става пълна вечерта
със толкова въпроси
Всъщност само с един -
дали да или не
крие твоето довиждане,
твоето пълно с обещание довиждане

нагоре

Съжалявам

Сигнал

Как да върнем днес мига, който лети...
Беше близо любовта, близо и ти...
Знам, че можех да те спра,
с цвете едно дори...
И навярно затова още боли...
Колко любов сам разпилях...
Колко цветя до днес за тебе не набрах...
Съжалявам...Съжалявам...
Ако можеш - забрави.
Ако можеш, ми прости.
Ако можеш, се върни.
Съжалявам...Искам само теб...
Ала как да разтопя
тази страшна планина
между двама ни от лед...
Съжалявам...

нагоре

Лирики на западни рок групи

Така мина животът ни
Куин

Понякога ме обзема странно чувство.
Сякаш че се връщам далеч назад, когато бяхме деца.
Спомням си как изглеждаше тогава светът.
Щуреехме от изгрев до залез в безкрайните дни.
Животът беше удоволствие и винаги грееше слънце.

Понякога си мисля, че сега е твърде късно.
Животът ни мина като бурно шоу.
Лошите моменти бяха съвсем малко.
Много отмина, но нещо остана.
Любовта ми към теб е още жива.

Не е ли жалко, че не можем да върнем времето назад.
Бих искал пак да яхна малката количка и отново животът да бъде игра.
Но остават само спомени.
Да ги изживеем отново чрез нашите деца.

Дните се изляха в мътното безбрежие.
Така мина животът ни.

нагоре

Не се стреми толкова
Куин

Ако търсиш нещо или не чувстваш нищо
Не се стреми толкова.
Когато проблемите изглеждат като планини
Не се стреми толкова.

Ако паднеш и се провалиш
Не се стреми толкова.
Благодари на щастливата си звезда
За всеки ден и всеки миг.

Когато бурята бушува
Не се стреми толкова.
Стой където си, не се плаши.
Някога ще спечелиш и ти.

Изкрещи това, което мислиш,
Но не твърде силно.
Изчеткай лъскавите си дрехи
Бъди агне, вместо вълк.
Не се стреми толкова.

нагоре

Намек
Куин

Докато на небето има слънце, а в пустинята пясък,
Докато вълните се разбиват срещайки брега,
Докато има дъга, звезди и вятър,
Докато планините пълзейки се превръщат в равнини.

Докато се съобразяваме с раци, цветове и вяра,
Докато се водим от сляпа лудост и алчност,
Докато животът ни се диктува от суеверие и религия,
Докато гоним вечността и други безсмислици

Аз ще се стремя постоянно
Да се движа по тънката линия.
Да, ще се стремя постоянно
Времето да надбягам.

Не се обиждайте от този намек.
През мъката към блясъка и величието
Вие бихте могли да сте всичко, което пожелаете.
Просто се превърнете в нещо, което можете.

Ако има бог на небето или справедливост на земята,
Ако има някакъв смисъл или причина за живота и смъртта,
Ако въпросите, които искаме да зададем имат отговори,
Покажи себе си, захвърли маската, освободи ни от страха.

О да, ще продължаваме да опитваме.
Да, ще продължим да се усмихваме.
Каквото ще става, ще става!

нагоре

С ръка в джоба
Аланис Морисет

Разорена съм, но съм щастлива.
Бедна съм, но съм любезна.
Ниска съм, но съм здрава.
Витая, но съм земна.
Импулсивна съм, но разумна.
Нямам шанс, но се надявам.

И докъде се свеждат нещата?
До там, че всичко е наред.
Едната ми ръка е в джоба,
А другата маха за здравей.

Замаяна съм, но съм трезва.
Млада съм, но се справям.
Уморена съм, но работя.
Не ми пука, но съм грижлива
Тук съм, но съвсем ме няма.
Грешила съм но съжалявам.

И докъде се свеждат нещата?
До там, че всичко е наред.
Едната ми ръка е в джоба,
А другата държи цигара.

Ангажирана съм, но свободна.
Земна съм, но съм мъдра.
Директна съм, но съм ти приятелка.
Тъжна съм, но се смея.
Смела съм, но съм писенце.
Болна съм, но ми е добре.

нагоре

Иронично
Аланис Морисет

Стар човек на 98 печели на лотария, но умира ден след това.
Черна муха се настанила в чашата ти с Шардоне.
Попадаш на задръстване две минути преди срещата.
Не е ли иронично?

Това е като дъжд на сватбения ти ден.
Разбираш, че е безплатно след като вече си платил.
Това е като добър съвет след като си сгрешил.
Кой би помислил, че ще се случи?

Господин "Залагам на сигурно" се страхува от самолети.
Опакова куфара и целува децата за сбогом.
Ще хване полета, който е чакал цял живот.
Докато самолетът се разбива, той си мисли:
Не е ли иронично?

Когато си мислиш, че всичко върви по вода,
Животът те сграбчва по смешен начин.
Когато ти е кофти и всичко се срива пред теб,
По смешен начин животът те измъква от кашата.

Това е като знак за непушачи, където пиеш кафе.
10 хиляди лъжици, когато се нуждаеш от нож.
Това е като запознанство с мъжа на мечтите ти
Веднага след запознанството със съпругата му.
Не е ли иронично?

нагоре

Когато димът се разстила
Скорпиънс

Откакто напусна този дом,
Открих самотата.
Сега се надявам, че ще бъде както преди,
Както хилядите нощи преди.

Това е мястото към което принадлежа.
Мястото, където се обичахме.
Сега, докато следите ти изчезват
Гласът ти още звъни в мен.

Ще се преборя с гордостта си.
Макар димът да се разстила
Следите все още са живи.

нагоре

Всички под слънцето
Скорпиънс

Видях утрото, то бе разкъсано от изстрел
Видях го да пада и никой не заплака.
Видях майката, която се молеше за сина си.
Видях я да крещи и да го брани от смъртта.

Замислял ли си се някога
Дали има рай някъде там горе?
И защо да не можеш всички да тръгнем натам?

Всички сме под слънцето и живеем под една луна.
Защо тогава не можем да живеем пак така единни?

Мисля, че нещо не е наред.
Губим всичко, а на никой не му пука.
Дали нещо означава раят,
Докато не приемем любовта в живота си.

нагоре

Роден да докосва чувствата ти
Скорипиънс

Аз съм роден от звука на струните.
Роден съм да отдам всичко на някой,
Да бъда песен за чувства.

Затвори очи и аз ще опитам
Да разбудя сърцето ти като пролет.
Аз съм роден да докосвам твоите чувства

Открадни от времето, запей и се радвай.
Бъди свободен като птица, не тъгувай.
Ще видиш, че ще дойде твоят миг.

Още си млада, като слънце след дъжд.
Следвай светлината, не е напразно
И ще видиш, че ще докосна чувствата ти.

нагоре

Вятърът на промяната
Скорпиънс

Разхождам се из Москва, вървя из Горки парк.
Слушам вятъра на промяната.
В лятна августовска вечер ме подминават войници
И Слушат вятъра на промяната.

Светът се обединява.
Мислил ли си някога, че ще можем да живее като братя?
Бъдещето витае около нас и аз го чувам навред.
Довява го вятъра на промяната.

Доведи ме до славния момент
Когато децата на бъдещето мечтаят.
Доведи ме до славния момент
Когато децата на бъдещето споделят мечтите си с теб и мен.

Вятърът на промяната брули лицето на времето
Като вихрушка, която ще удари камбаната на свободата.
Нека и твоята балалайка изпее това,
Което моята китара иска да каже.

нагоре

1916
Мотърхед

Едва 16-годишен тръгнах на война,
Да се бия за тази героична страна.
С пушка в ръце и господ в сърце
Броях тъжно дните до края.

Марширувах и се сражавах, кървях и умрях.
Така и не успях да порасна.
Не знаехме че една година на фронта
Е твърде дълъг живот за войника.

Записахме се доброволци,
Излъгахме дори за възрастта си.
Уж жадни за живот и със смели сърца,
Тръгнахме да пишем историята.
Сражавахме се и се карахме,
Мърсувахме и очаквахме
10 хиляди момчета рамо до рамо.

Чух приятеля си да плаче безжизнен в калта.
Изкашляше кръв и викаше живота.
Паднах до него, това беше краят.
Умряхме, прегърнати като деца.

Макар без вина, отдадохме младост и душа.
10 хиляди трупа покриха земята.
Отдавна никой не ни помни.
Това е съдбата на войника.

нагоре

Мммбап
Хенсън

В живота ти има толкова много приятелства,
Вероятно едно или две не завършват с предателства.
Другите са неискрени и накрая болят.
После изчезват, такъв е светът.

Затова уважавай тези, които те обичат.
Накрая ще имаш само тях, без да ти се вричат.
Когато остарееш и ти опада косата,
Кой ще е до теб да си подаде ръката?

Когато посяваш семка, цвете и дърво,
Посади ги всички едно цяло.
Огледай ги да разбереш кое ще расте.
Това е тайната, която най-трудно ще се разбере.

Докато кажеш "Мммбап", приятелите ги няма вече.
Докато кажеш "Мммбап", те са толкова далече.
После ти окапва косата и никой не ще заплаче.

Можеш ли да ми кажеш кой е той?
Можеш ли да ми кажеш кое цвете да отгледам?
Можеш ли да ми кажеш дали е роза или плевел?

нагоре

Да беше тук
Пинк Флойд

Казваш, че можеш да разграничиш адът от рай?
Ще разграничиш болката от безгрижие?
Или студената метална релса от зелено поле?
И мислиш, че ще разграничиш воалът от усмивка?

Нужно ли бе да смениш срещу идоли твоята мечта?
Продаде ли нашата гора за тежката смрад и свежия бриз за жега?
Успя ли да смениш разнообразието с хладен комфорт?
Продаде ли твоята свобода за безмаслената война?

Как искам да си отново с мен.
Ние сме две загубени души, лутащи се някъде из времето.
И какво ново откри като се върна по старите следи?
Съживи ли заспалия страх? Искам да си отново с мен.

нагоре

Гражданска война
Гънс енд Роузес

Това, което ни трябва, никога не достига,
Но светът вярва, че каквото иска, постига.
И ето ни там, където бяхме вчера.
Въртим се безсмислено в безкрайна сфера.

Както винаги досега, мъжете воюват и умират.
Както винаги досега, безсилни другите плачат.
Създадохме и омраза и тя властва сега.
Животът е борба, както винаги досега.

Гордо воюваме и побеждаваме, и губим.
Някакъв господ ни нарежда света да погубим.
С кървави ръце очакваме спокойни старини.
Това историята нарича граждански войни.

Кенеди твърдеше "Мирът може да бъде вечен".
Слепец го застреля, остана спомен далечен.
И Виетнам не ни научи да виждаме света.
Вашингтон обгради свободата с бяла стена.

Никой ли не вижда кръвта в следите?
Погубваме света с яростта на войните.
Богатите се хранят с бедни, ние вярваме в лъжите.
Войната се храни с войници, историята заличава следите.

нагоре

Просто човек
Фейт Ноу Мор

Ясно е небето днес, ясно ще бъде и утре.
Виждам, изгрели са звездите.
Посягам да докосна една за да блести за мен.
Не, няма да те докосна, аз съм просто човек.

Ясно е небето днес, ясно ще бъде и утре.
Всяка нощ аз затварям очи за да не виждам светлината,
Която толкова силно блести.
Мечтая си за облачно небе.

Човек се ражда, за да обича.
Да лети като Икарус високо и високо.
И макар да остава самотен, той се стреми
Да целуне Слънцето, Изтока и Запада.
Да покрие с ръцете си света,
Да обладава силата, да се равни само с боговете.
Но аз, аз съм просто човек.

Аз не се страхувам да видя светлината.
Гледам със широко отворени очи.
Сега ти си в ръцете ми.
Твоят нечовешки стремеж ни изгаря.

нагоре

Копаем си гроба
Фейт Ноу Мор

Би било грешно да те питам защо ...
Защото знам какво става отвътре.
То е едва половината на това, което е отвън.
Но нали пък точно това ни подсеща, че още живеем.
Подсещани, че още чувстваме, настанени удобно в тъмната дупка.

Изхвърли един, а покани друг.
Нека вратата е широко отворена.
Причината не се обсъжда.
Възелът по-добре да остане заплетен.
Аз разплетох моя и сенките сега са толкова големи,
Че отнеха слънцето от деня.
Остава да затворя вратата и да остана безчувствен.

Копаем си гроба - моят вече е готов.

нагоре

Представи си
Джон Ленън

Представи си, че няма рай.
Това е лесно, ако опиташ.
И няма ад подземен,
Над нас е единствено небето.

Представи си, че няма граници.
Това не е нещо трудно.
Да няма защо да убиваш и да умираш, да няма религия.
Представи си, че всички хора живеят живота си в мир.

Ще кажеш, че съм мечтател.
Но аз не съм единствен.
Надявам се, че някой ден и ти ще станеш такъв
И светът ще съществува в хармония.

Представи си, че няма собственост.
Чудя се дали можеш.
Безсмислени са гладът и алчността.
Да се съберем в едно голямо братство.
Представи се, че всички хора си поделят света.

нагоре

Goodbye Sober Day
Mr. Bungle


Устните ти казват нещо,
наркотиците пък друго
Как да масажирам тази
междугалактична язва?

Сбогом, трезвен ден

Млечен път, здравей…

Налей ми мозък през ухото със фуния
Окачи ме и ме пресуши
Повдигни духа ми корабокруширал
Вдигни воала от моите очи

Сбогом трезвен ден
Времето развя криле и отлетя

Духове от миналото стават
варвари от бъдещето
и аз все още те презирам,
защото думите ти бяха истина

Сбогом, трезвен ден
Млечен път, здравей…

Дано твоето слънце като свещ загасне,
а морето ти като катран да пари
и небето ти на свитък да се свие,
от луната рахитична кръв да капе

Какво ли ще си кажат
хората, ако изчезнеш като дим
или ако те изкопая
от костите ти супа да направя?

Сбогом, трезвен ден

нагоре

Stubb (a Dubb)
Мистър Бангъл

Помниш ли,
че ти викахме кученце?
Сега си един от нас
Ти си част от семейството

Семейство…

Все ти е в краката смрадливият му гъз
Дръж отворена вратата, направи му път

Глаукома

Проблясъци за нагли лъжи
Живот, заврян в мътни очи
Време е да се сбогуваме
Шаро няма, няма да умре

Гониш си опашката, дето я няма
Време е да си обършеш дупето
Пързаляй се по дупе

Шаро Растафари, ти знаеш ли,
че си едно шибано куче?
Ако ме чуваш, повърни
дай ми знак и хвърлям пръчка
ти я носиш,
превърташ се и умираш
Какъв урок само - благодаря ти, мамо!

Да не би да ме разбираш
Да не би да си мислиш за мен, докато пикаеш?
Да не би да си мислиш, че някога ще се превърнеш
в човешко същество?

Тва куче е виждало и по-добри дни

Ще умреш
Какво е усещането, Шаро?

Яж и спи
изпълнявай единствената си закуска
а проблемите ти ще се сипят от твойта дупка

Катаракт

Помниш ли,
че беше част от семейството
Сега си заровен
и за нас си само спомен

Спомен…
Няма те.

нагоре

Като се върнеш от училище
Мистър Бангъл

Мойта майка е по-добра
от твойта майка и от твоя татко.
Тя знае какво да трябва да ям,
затова съм тъй строен и сресан.
Защото тя готви, тя чисти,
тя си лежи…
и вика, че съм хубав (а така).

Веднъж татко така ме удари,
че чак мама я болеше бузата,
защото тя готви, тя чисти…
и ме лъже, че съм хубав.

Мойта майка е по-добра
от твойта майка и твоя татко.
Тя е до мен когато си реши;
затова съм тъй строен и сресан,
защото тя готви, тя чисти…
и вика…

Защо ме лъжеш?

нагоре

Въртележка
Мистър Бангъл

Панаир за всяко живо същество. Памук на клечка, радостни лица
Дете говори с пълна уста. Препариран дивеч за подарък
Настройваме се празнично, откриваме съвсем друг свят

Давайте да се качим на виенско колело
З знаеш, че нещо се крие под всичко това с грим по лицето и маска на главата
Уорнър Брадърс ще изкарат ли албума ни на рафта?
Погледни се в огледалото и виж в себе си клоуна

Ако искаш да разбереш какво се крие зад шоуто,
повърти се на моята въртележка и влез в затвора на живота
Любов и кръв се смесват в едно, това, което някога си бил, вече го няма
Световъртежен си – дали си буден, спиш, жив си или умрял.

Усмивката, която онзи клоун ти нарисува сега от него ще се разфасова
Пейзажи вплитат се и се разплитат, съновидения се сбъдват
Оплетен си във свойта мрежа от тунели настрани-напред
Докато видиш светлина и пръски в басейна вече си се плъзнал

Разходка с лодка по реката на ума ти.
Срещу течението плуваш, чувствата бушуват и пантомима е животът ти
Красавицата всъщност е спирала, която се върти около звяра. Без ефекта на вампира и смехът умира.

Дундо вдигна ти се полата
Щ е си паднеш на главата
Аз май ще повръщам

нагоре

Панаир на суета
Мистър Бангъл

Ти не си човек, ти си чудо
Проповедник с животинско лице, зад твойта секси неонова димна завеса
се крие суперпродавач на суета.
Дори сянката ти те боготвори в твойта объркана самота с оргиите на причастието
и печатът на самобичуващите се
Бог пази тези, които си пазят кожата от законни връзки помежду ни

Аз ликувам! Ще отрежа семенниците на твоето невежество.
Благословен да е евнухът и скопците*
Сега ще ме нараниш ли, за да спечелиш милиони?
Кажи зеле, скъпи.

Ние всички те обичаме, но този свят е долен, а ти не съществуваш
Разпори тъканта на настоящето. Разтвори крака и ще бъдеш коронясан
Докога, господи, докога?
Колко остава докато стана спящата красавица?

Пясъчният часовник вече се изпразни
Време е за моето обезполовяване
Режи Режи Режи Изрежи този рак за моята душа

Сега вече успях…
Най-после аз съм гол…

* “скопците” са секта, която се отделила от официалната Руска Православна църква през 18 в. Известни са със самокастрацията си; вярвали са, че след изгонването от Райската градина, на Адам и Ева били присадени половините от забранения плод под формата на тестиси и гърди, и че чрез премахването на тези органи, скопците се връщат в първично състояние от преди Падението. Бел. прев.

нагоре

Цигара с розов филтър
Мистър Бангъл

Накарай ме да млъкна, докосни ме. Парфюмът, вятърът, листата
Накарай ме да млъкна, докосни ме. Угарки, дупки по чаршафа
Надявам се димът да скрие срама, изписан на лицето ми,
К онякът, счупените чаши и всичките години, през които съм ти бил пепелник.

Не и днес
Намерих една цигара с розов филтър на леглото в деня, когато си замина.
Как да забравя устните, в които е била, целувките ти са навсякъде и докосват всичко,
само не и мен

Накарай ме да млъкна, докосни ме. Шампанско, слято с летен бриз косата
Накарай ме да млъкна, докосни ме. Червило плюс шамар по бузата.
Едни сълзи в очите ти не издържаха, отвърнаха на неудобните въпроси
Сега съм в бяло и горя по тебе за последно. Това обаче не е гвоздеят.

Ще видиш също писъмце, а после моя силует….

Остават само 5 часа преди да разбереш, че съм умрял
Остават само 4 часа преди да разбереш, че съм умрял
Остават само 3 часа преди да разбереш, че съм умрял
Остават само 2 часа преди да разбереш, че съм умрял
Остава само 1 час, а после ще разбереш, че съм умрял
Остава само…

нагоре

Няма да понеса тази нощ
Аксепт

Капещи сълзи, разбито сърце
Седя си тук и времето си минава
Защото всичко което имах си отиде завинаги
И няма да понеса тази нощ

Хубавите мигове прекарани заедно
Знаех че нещо дълбоко вътре което изтрая само няколко дни
Е било всъщност истински Ад
Няма да понеса тази нощ

Любов - ти разби моя свят
Но аз все още не мога да избягам
Ти ме докосваше и прегръщаше
Нощите са трудни да ги задържиш

Познавам тялото , и косите , и очите и
Знам че тя трябва да ми принадлежи
Но тя ще бъде нечия друга винаги
Ще обича дълбоко,но защо не мен

Любов защо ли те отнемам
И защо то отнемаш нещо от мен
Вземаш духа ми сърцето ми дори
А ти даваш само болка
Проклето да е името ти
Не виждаш ли че това не е правилно
Няма да понеса тази нощ

Кажи ми къде сгреших
Кажи ми каква е причината
Кажи ми как да я спечеля отново
Няма да понеса тази нощ

Капещи сълзи, разбито сърце
Седя си тук и времето си минава
Защото всичко което имах си отиде завинаги
И няма да понеса тази нощ

Океани изпълнени със сълзи
Планини изградени от болка
И очите ми се натъжават всеки път
В нощта в която се завръщаш

нагоре